Килър с две доживотни присъди иска на свобода
Съдът го отряза, засега
Осъденият на две доживотни присъди Стефан Димитров Петков изиска да излезе на независимост след повече от 20 години зад решетките. 43-годишният Стефан е с няколко присъди зад тила си – за грабежи и убийства по изключително нечовечен метод. За първи път влиза в пандиза когато е на 21 години, през днешния ден към този момент е на 43, написа Трафикнюз.бг.
Роден е в Казанлък на 31.03.1980 година, само че живее в Бузовград. Както е с всеки нечовечен убиец, още първите години, фамилното огнище и другарската среда на Стефан, може би дефинират и ориста му – да прекара живота си зад решетките.
Майка му го изоставя още като бебе в болничното заведение. Отглеждат го единствено татко му и неговата майка. Още от дребен е проблематично дете, страда от липса на обикновено детство. Започва с дребни обири, и то от личното си семейство. Когато е единствено на 11 краде пенсията на баба си и я проиграва на машинките със жетони. Гледал по-големите по какъв начин играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, постоянно губел.
Не се е справял със селските учебни заведения и е посещавал учебно заведение за бавноразвиващи. Водили го несъответстващ - не можел да се концентрира и елементарно се разсейвал. Не ходел на даскало, а предпочитал да обикаля нощните заведения от това време. Когато е 14-15-годишен подхваща и втората си кражба – на личния си дядо. Организирал се със свои другари бандити да ограбят къщата му, където живеел самият той. Не разкрили парите и гепили каквото намерят. Продали всичко и похарчили " заработеното " за ястие, пиянство и проститутки.
Като схванал дядото безусловно полудял. Доведеният му внук избягал, само че полиция и детска педагогическа стая бързо го разкрили и задържали. После се преместил в Казанлък, с цел да не бъде обичай и унизен.
През 1998 година Стефан почнал да прави въоръжени грабежи. Жертвите му били най-вече дами. Избирал ги на инцидентен принцип. Пречаквал ги пред завода в който работят, защото знаел по кое време взимат заплати. Отивал пийнал с ножа, заплашвал ги и ги ограбвал. След 5-6 сходни грабежа го хванали. Осъдили го на 3 години условно с 5 години изпитателен период. Мотивите били, че това е първо престъпно проявяване и жертвите му се разминали единствено с нерешителност.
След условната присъда Стефан се кротва, само че за малко. След към година се мести в Бургас. Отново се забърква с локални бандите и отново избира лесното в живота – обири, грабежи и милостиня.
Така се стига до лятото на 2001 година Датата е 2 юни. Негов другар му се оплакал, че има проблем с надзирател на някакъв градеж и желал да го придружи, с цел да го сплашат. Сдърпали се, стигнало се и до пердах. В един миг Стефан взел парче кабел и го увил към врата на пазача. Удушил го. В следствие го обрали. Взели му каквото намерили - облеклата, часовника маратонките. Тръгнали да бягат към Несебър в търсене на идващите жертви – заможни туристи. Още на входа на курорта обаче ги арестували.
Година по-късно е наказан на най-тежкото наказване – пожизнен затвор. В следствие получава и още една доживотна присъда – за ликвидиране на малолетно момче още веднъж в съучастничество с различен, като момчето се намирало в безпомощно положение. Това закононарушение е осъществено единствено три месеца по-рано – на 10.03.2001 година
След двете убийства и общо пет присъди за обир, Стефан получава едно най-общо тежко наказване - пожизнен затвор при първичен „ специфичен ” режим. Изтърпява наказването в Бургас, а през 2014 година, по негово предпочитание, го местят в пандиза в Стара Загора. „ Специалният ” режим е сменен със „ непоколебим ”. На 19.08.2015г. убиецът е изведен от зоната с нараснала сигурност и е настанен в общи пространства. От месец февруари 2016г. работи в мебелния завод в корпуса на пандиза.
На няколко пъти е подавал молба за намаляване на присъдата, само че исковете му са били отхвърляни заради това, че не е изтърпял най-малко 20 години от наказването си. След като минават повече от 20 години и 6 месеца от влизането му зад решетките, през ноември тази година Стефан още веднъж подава молба до Окръжен съд – Стара Загора като желае подмяна на доживотния затвор с присъда от 30 години. Магистратите отхвърлят настояването му с претекстовете, че не е налице трайна позитивна смяна в съзнанието и държанието на Стефан, че той не се е поправил, превъзпитал и не е показал трайна наклонност за безпроблемно ресоциализиране в обществото.
Така делото идва в Пловдивския апелативен съд, където Стефан апелира решението на Окръжен съд – Стара Загора. Виззивната инстанция обаче единствено удостоверява определението на първоинстанционния съд. То е дефинитивно, а с цел да направи нов опит за понижаване на присъдата си, Стефан би трябвало да изчака най-малко две години.
Осъденият на две доживотни присъди Стефан Димитров Петков изиска да излезе на независимост след повече от 20 години зад решетките. 43-годишният Стефан е с няколко присъди зад тила си – за грабежи и убийства по изключително нечовечен метод. За първи път влиза в пандиза когато е на 21 години, през днешния ден към този момент е на 43, написа Трафикнюз.бг.
Роден е в Казанлък на 31.03.1980 година, само че живее в Бузовград. Както е с всеки нечовечен убиец, още първите години, фамилното огнище и другарската среда на Стефан, може би дефинират и ориста му – да прекара живота си зад решетките.
Майка му го изоставя още като бебе в болничното заведение. Отглеждат го единствено татко му и неговата майка. Още от дребен е проблематично дете, страда от липса на обикновено детство. Започва с дребни обири, и то от личното си семейство. Когато е единствено на 11 краде пенсията на баба си и я проиграва на машинките със жетони. Гледал по-големите по какъв начин играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, постоянно губел.
Не се е справял със селските учебни заведения и е посещавал учебно заведение за бавноразвиващи. Водили го несъответстващ - не можел да се концентрира и елементарно се разсейвал. Не ходел на даскало, а предпочитал да обикаля нощните заведения от това време. Когато е 14-15-годишен подхваща и втората си кражба – на личния си дядо. Организирал се със свои другари бандити да ограбят къщата му, където живеел самият той. Не разкрили парите и гепили каквото намерят. Продали всичко и похарчили " заработеното " за ястие, пиянство и проститутки.
Като схванал дядото безусловно полудял. Доведеният му внук избягал, само че полиция и детска педагогическа стая бързо го разкрили и задържали. После се преместил в Казанлък, с цел да не бъде обичай и унизен.
През 1998 година Стефан почнал да прави въоръжени грабежи. Жертвите му били най-вече дами. Избирал ги на инцидентен принцип. Пречаквал ги пред завода в който работят, защото знаел по кое време взимат заплати. Отивал пийнал с ножа, заплашвал ги и ги ограбвал. След 5-6 сходни грабежа го хванали. Осъдили го на 3 години условно с 5 години изпитателен период. Мотивите били, че това е първо престъпно проявяване и жертвите му се разминали единствено с нерешителност.
След условната присъда Стефан се кротва, само че за малко. След към година се мести в Бургас. Отново се забърква с локални бандите и отново избира лесното в живота – обири, грабежи и милостиня.
Така се стига до лятото на 2001 година Датата е 2 юни. Негов другар му се оплакал, че има проблем с надзирател на някакъв градеж и желал да го придружи, с цел да го сплашат. Сдърпали се, стигнало се и до пердах. В един миг Стефан взел парче кабел и го увил към врата на пазача. Удушил го. В следствие го обрали. Взели му каквото намерили - облеклата, часовника маратонките. Тръгнали да бягат към Несебър в търсене на идващите жертви – заможни туристи. Още на входа на курорта обаче ги арестували.
Година по-късно е наказан на най-тежкото наказване – пожизнен затвор. В следствие получава и още една доживотна присъда – за ликвидиране на малолетно момче още веднъж в съучастничество с различен, като момчето се намирало в безпомощно положение. Това закононарушение е осъществено единствено три месеца по-рано – на 10.03.2001 година
След двете убийства и общо пет присъди за обир, Стефан получава едно най-общо тежко наказване - пожизнен затвор при първичен „ специфичен ” режим. Изтърпява наказването в Бургас, а през 2014 година, по негово предпочитание, го местят в пандиза в Стара Загора. „ Специалният ” режим е сменен със „ непоколебим ”. На 19.08.2015г. убиецът е изведен от зоната с нараснала сигурност и е настанен в общи пространства. От месец февруари 2016г. работи в мебелния завод в корпуса на пандиза.
На няколко пъти е подавал молба за намаляване на присъдата, само че исковете му са били отхвърляни заради това, че не е изтърпял най-малко 20 години от наказването си. След като минават повече от 20 години и 6 месеца от влизането му зад решетките, през ноември тази година Стефан още веднъж подава молба до Окръжен съд – Стара Загора като желае подмяна на доживотния затвор с присъда от 30 години. Магистратите отхвърлят настояването му с претекстовете, че не е налице трайна позитивна смяна в съзнанието и държанието на Стефан, че той не се е поправил, превъзпитал и не е показал трайна наклонност за безпроблемно ресоциализиране в обществото.
Така делото идва в Пловдивския апелативен съд, където Стефан апелира решението на Окръжен съд – Стара Загора. Виззивната инстанция обаче единствено удостоверява определението на първоинстанционния съд. То е дефинитивно, а с цел да направи нов опит за понижаване на присъдата си, Стефан би трябвало да изчака най-малко две години.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ